Цигулка
От звуците се ражда феникс бял
И лъкът - вълшебна пръчка на нощта
Го съживява и превръща във невидим воал...
От някъде се чува песен на листа,
Разпилени от вятъра прашен
И сякяш те напомнят за залез, за нощта
Но смисълът за никой не е ясен...
Мелодиятя нежна никой не разбира,
Тя дори разплаква нечия душа...
А пръстите танцуват сякаш самодива
Играе със коси, поръсени с роса...
Цигулка глъхне и отново
Стройни ноти извива
Сърце-струна се къса,
А душата покорно заспива...
* * *
Повяхнала роза е цигулката стара,
Посърнали - нейните ноти...
И всичките струни - загубили вяря,
Като празен стих с липсващи строфи...
Тишина - празна и глуха...
Звън я раздира сега -
че в самота - тъжна и куха
Цигулка се събуди от съня...
Една цигулка - "дървена и проста",
Покрита с пепел, със прах...
Една мечта - нежна, нефалшива
преплува морето от страх...
* * *
И ето я отново - мелодия позната,
Ефирна, лека е като коприна...
И фениксът отново покрит е вев позлата.
Ти откриваш във живота свойта детелина...
И сякаш потъваш в морето от звуци,
И сякаш в душата ти блика живот...
И всички мечти - и цели, и куци,
Поръсени с жива вода са и с много любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фаволина Всички права запазени
