Съвършената форма с име Живот

цъка с невидим, часовников механизъм.

С изкусният ритъм на своя възход

празнотата изпълва го със своя цинизъм.

Матричност... прикрита зад всички нива

държи в подчинение знакови роли.

Линеен живот, зад линейни слова.

А вярващото човечество, Богу се моли.

На път, е да сложим предизвестеният край,

нецивилизован, еволюционно пресъхнал.

Целим се в Марс, за нов живот и вода,

а затриваме рай, откъм хора претръпнал.