27.09.2022 г., 17:24

Цинизъм

541 1 1

Съвършената форма с име Живот

цъка с невидим, часовников механизъм.

С изкусният ритъм на своя възход

празнотата изпълва го със своя цинизъм.

 

Матричност... прикрита зад всички нива

държи в подчинение знакови роли.

Линеен живот, зад линейни слова.

А вярващото човечество, Богу се моли.

 

На път, е да сложим предизвестеният край,

нецивилизован, еволюционно пресъхнал.

Целим се в Марс, за нов живот и вода,

а затриваме рай, откъм хора претръпнал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно!
    Поздрави!
    Успех!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...