Цунами

Най-висшето знание... е  признание,
че нищо не знаеш - това те прави тих и смирен.
Ние ще се опълчим  и възроптаем...
как си правите изводи, без изпит и тест проявен.
Букви сме учили, да четем и да пишем,
влизаме в словесен, доказан диспут...
това най-малкото ни прави... грамотни
градим личности по света... , а и тук.
Но когато поискат от нас да посочим
главната движеща буква в живота сега,
повдигаме раменете, отхвърляме с почит
и насочваме темата към други неща.
Заливани с потоци и куха информация
ежедневно, своевременно и пространно,
направиха ли ни просперираща нация
в това време изискващо, решения трайно.
Седим от години и чакаме търпеливо,
друг да реши наболелите ни проблеми.
Невежи за начини, с детайл боязливо,
даряваме правото на чужди системи.
Всички недъзи в обществото ни "знаещо"
прикрито зад маската на плачевен морал,
е в ръцете на ръководство нехаещо
не знаещо граници за алчност по план.
Безнаказано и на воля, командва и лапа
подаянията изтръскани с абсурден финес.
На гърба на народа... в ролята на глупака,
живеем в унес и несвършващ дистрес.
Попарата щастливо я сърбаме всички...
поднесена с обещания и красиви слова,
гарнирана в бъдеще с утежнения непосилни
заробила поколения, без знак за честта.
Наръдът ни помни... и доброто, и злото,
кой сътворил го е, преди... и кога...
Отворил е за сега... окото... едното..
отвори ли другото, ще удари с цунами вълна.