Цветна обич...
Прости ми, че се събуждам,
и погледжам към небето.
Усмихвам се на слънцето,
и трепва мислъта за теб в сърцето...
Не спирам да гледам красивата сянка
на голямата сграда срещу нас.
На припек, хората се прибират за сладка дрямка,
а имам желание да лудувам аз.
Топло е, слънцето се усмихва и гали душите.
Тичат децата боси и се мокрят с вода.
Реалност стават мечтите,
всичко потънало е в незнайна красота.
Прости ми, че обичам днес света.
Радвам се на чистия въздух и дишам.
Никои не си спомня за предишната суета,
радва ме всичко, найвече, че теб обичам...
Цветята разцъвтяват, зеленина навсякъде, навред,
пеят птички песен нежна и приятна.
А аз пиаша за теб, моят, великият поет!
Всичко е вълшебно, всяка думичка е сладка...
Прости ми, че те обичам колкото слънцето,
колкото небето и цветята.
Обичам те, ти си в моят разноцветен свят.
Ти си розата в душата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
