ЦЪФНАЛ ХРАСТ,БЕЗДОМЕН ПЕС!
ЦЪФНАЛ ХРАСТ,БЕЗДОМЕН ПЕС!
Винаги бьрзаме като откачалки
и бутаме в навалицата своя стрес,
а не виждаме нещата малки-
като цьфнал храст,бездомен пес.
Все проклинаме сьдбата,
дори за нас да бачка днес,
и пак не виждаме в нещата-
цьфнал храст,бездомен пес.
Все завиждаме на някой готин,
вместо да му правим чест,
и пак не виждаме ,че е самотен
до оня храст ей оня пес.
Любов понечваме да дирим,
а сеем злоба сьс превес,
и пак не виждаме от жилене
цьфнал храст,бездомен пес.
Все искаме да се изтькнем,
а на друг не правим жест,
и пак не можем да се вмькнем
в деня на оня храст и гладен пес.
А животьт отегчено се прозява
и с времето кьм нас губи интерес,
и побелеем ли,ни сал остава
да видим оня храст и оня пес...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
