5.11.2006 г., 23:33

Да бях... (4)

2K 0 13

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

                           
Да бях седалката поне раздрала
в колата си - изгаряща от страст!
Но не! Така съм избесняла,
че кучката ми бе това, не аз!
Да бях издрала с мойте нокти
по твоя гръб най-чувствен стих,
докато ти пуфтиш отгоре потен
в усилието да останеш тих.
Да бях поне капака изкривила
на някой лъскав, мощен "Мерцедес"...
А не да се натискам в моето "Clio"
с поети безработни...
Край от днес!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да му мислят безработните поети! Мая, И това си ти! Поздравлевия!
  • Поздрав за забавния стих!
    И писна ми да преподавам на "начинаещи"! То и в Клиото може, ама отворете прозорците де!
    Или излезте, па съ облигнете! Ти шъ чуваш фтичките, а оня - шъ "работи" по въпросът!
  • Не миряса, ей...
    Браво, Мая!
    Чакам още!
  • Поздрави...
  • Край от днес!
    Правилно, никакви кучета в колата.
    Невероятна си, Мая!!! Разсмя ме!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...