Любов, за мен какво си?
Една  искра във време тъжно.
Изгряла в сърцето морно,
за да се превърне в пламък.

Когато срещнах те внезапно,
поспрях, послушах, не повярвах.
Дали си истинска, без корист,
или оазис в пустиня.


Когато вярата загубих,
пристъпи нежно и ми каза.
Любов, дойдох при теб
и искам да бъда винаги до тебе.

И двамата в ефира да танцуваме,
за миг да спрем, да си отдъхнем.
И после вихрено с полета на вятъра
да литнем към върха сияен.

И обичта ни с кръст Господен
да бъде вярност  в безкрая.
Любов, завинаги обрекох
да бъда и да те обичам.