Когато духа леден вятър
и вън е мрачен зимен ден
душата ми жадува лято
и топъл морски бриз край мен

Аз виждам се лежащ на пясък
на шумен плаж във летен ден
вълните носят слънчев блясък
прелитат чайките над мен.

Да бъде лято! Да отлитнем
със птиците далеч на юг
и с пролетният топъл вятър
да прелетим отново тук.

Но снежният човек ме чака,
приведен под снега мълчи
и тъжно гледа ме от мрака
със въглените си очи.

Когато дойде бяла зима
с игри, пързалки, с преспи сняг
приятелю, не ще замина,
при теб ще се завърна пак.