ДА БЪДЕМ ВСИЧКИ ТВОРЦИ НА СВЕТЛИНАТА
Творецо наш небесен,
аз искам да бъда художник чудесен,
да рисувам усмивки, погледи благи,
приветливи хора, с дела благородни.
Рисувам, рисувам,
но от платната
все начумерени хора ме гледат,
улици сиви, безочие, наглост,
злоба и завист, нахално изплуват
в платната, творени с обич и радост,
с копринени нишки, с маслени багри.
Рисувам, рисувам,
чувства епични
и от своята жизнерадост раздавам на всички,
а светлината попива с ускорена стремглавост.
Попива в платното и загнездва се там здраво,
с тъмнина се покрива, с почва безплодна, за жалост.
Семейства разделят се,
роднини се карат,
децата бездомни са, а животът им кратък.
Ислям и християнство война обявяват,
атентати, пожари, камикадзета, без да мислят,
живота си дават,
хора взривяват.
Всеки срущу всеки, вече тъй е днеска.
Човек е бил човечен, но може би вчера.
Аз искам да видя светлината във мрака,
знам, че я има, някъде там се стаява.
И търся ли, търся
най-верния цвят
в моята бедна, изнемощяла палитра,
а животът оттук и оттам ме подритва,
но аз пак продължавам светлина да раздавам.
Казват, блага дума железни врата отваря
и аз все говоря,
говоря, говоря,
ах, как с глупави хора мразя да споря.
Но, уви, тъй се налага,
защото за себе си вече реших,
искам да бъда художник на светлината,
символ на чистотата и добрината!!!
А вие??
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Бъзева Всички права запазени
