12.04.2007 г., 23:36

Да бъдеш войн...

1.2K 0 1

 Сразен лежа,
 заобиколен от пепелта
 на грешките ми смъртни...
 Удари часът ми...!


 Сега изтича ми кръвта;
 не мога да се изправя на крака,
 а жестоката сянка
 стои и се смее с гласа на смъртта:


 "Войн бил, ха!
 Да ги защити, не можа,
 а виж се сега...
 Грохнал, предаващ мене плътта!"


 Тук съм заради истина една;
 тук исках да умра;
 тук аз паднах, о, да!
 НО ЗАПАЗИХ СТРУЙКА СВЕТЛИНА...!!


 Изричайки тез слова,
 отприщих духа,
 спотайван във вечността,
 палещ огъня в съня...


 Запламтя със сила страшна
 и всичко в този миг в мен угасна...
 Но събудих се в сън нов, топъл и светъл,
 сън, в който видях себе си в пепел...


 Разбрах сега,
 волята ми бе ключа...!
 Със сетен дъх себе си преродих,
 пречистих и настървих!


 Остава ми битка, последна, една,
 да довърша някои стари дела...
 Надделях веч смъртта за мен,
 трябва да я вкарам в плен!


 Битка свирепа за секунда свъртя се,
 о, да, времето спря...
 И ето, че светът не ни гледа веч,
 не гледа тази безсмъртна сеч...


 Изходът бе ясен,
 но залогът - опасен...
 Болка във вечността,
 или слава за деня!


 И ето, удар сетен е нанесен...
 а врагът е бесен,
 Смъртта със себе си жертвите повлече,
 а мойта броня се свлече...


 Голи са гърдите ми сега,
 но все още свободна е смъртта...
 Разгневен и бесен, в замах с меча си със злоба
 и бликна от тази черна отрова!


 До проблясък стигнах тогаз,
 на огъня с огън, на смъртта със сеч!
 Отвърна ли със сила,
 ще победя и ще почина во век..


 Но замахнах със сила и от раз
 смъкнах врага, остана талаз...
 Но нищо не се промени и аз...
 аз просто се свлякох на колене...


 Смъртта не ще убиеш, ни поробиш,
 а със себе си ще трябва да се пребориш!
 Тогава нови врати пред себе си ще отвориш,
 но преди всичко - стената на гнета да събориш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златин Тодорински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • за рап песен може и да стане... евентуално. за стих му трябва много още, има много смислови недоразумения.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...