Да дойдеш пред бурята
Не знам как другата
чува пращящото радио,
дали се пази от бурята,
но за мен небето е сиво,
щом чаят горчи -
някак е всичко изгнило,
че не си го докоснал...
ти.
...
Искам
да се влея венозно
в очите ти,
докато развалено радио,
промоциращо гладката ми кожа,
превръща гласа ти в похот.
Да напиша стих
с неразписан химикал,
да го завещая на древните свитъци
и да знам,
че идваш пред бурята -
с тромав, влажен грохот.
Искам те,
макар да съм весела.
(Радиото пращи по-скоро привидно)
Само звук съм отвътре -
мълвя ти,
(Самотатат е кисела!)
че не е правилно
да се искаме...
Аз ще съм скърцащо радио,
ти спри в мене писъка!
И... искай ме...
повече неприлично!
...
Разкъсай ми дрехите,
сякаш по-мокри и
от страстта ми са,
в залез без облаци,
когато само
с ромола усещаш,
че ще дойде бурята,
а радиото пращи
по-скоро... привидно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
