ДА НАМИРАМ АЗ ОБРАЗИ СЛОЖНИ...

Да намирам аз образи сложни

това не е процес невъзможен.

Въпросът, що пред мене стои

е как да почувствам,

какво ще помислиш Ти,

когато прочетеш с какви слова

ще те опиша сега пред света.

А, че полза не ще имаш от мен,

ти бързо тогава разбра.

Много мислех преди да реша.

Та нали, ако с думи точни

поискам да те опиша,

дали ще успея не знаs,

защото ти си със снага такава,

която достойна четка заслужава.

И ако покажа, каква аз те виждам,

не ще ли това означава,

че те разголвам пред всички?

Ти сама избираш в живота

кога дрехите да свалиш свои,

било по увлечение временно

или със сметка.

Или с надежда,

че за него,

ако се съберете,

ще бъдеш в живота последна –

някои казват,

че така било редно.

Но пак ще опитам,

без да желая

думите да дадат храна на онези,

теб да зърнат

които ще замечтаят.

Тъмни очи, нежна шия,

рамене обли и зовяща гръд,

покрити от черни вълни –

това пред мене си ти.

Тънък кръст и обло коремче.

Под тях бедра стройни,

удоволствия криещи тайни

за двама в нощи безкрайни.

Където преминеш с горда походка,

всеки те гледа с очи възхитени

и с мисли в главата “Бъди ти с мене

и тогава на ръце ще те нося!”

Такава виждат теб през деня.

А кой ли го прави

това през нощта

и покриваш с косите твои

си е на живота личен решение.

За това не ти трябва

чуждото мнение.

Намери ти,

щом ги търсиш, парите.

А у някого нека останат

на миналото дните.

Да напиша тез’ думи,

вероятно е грешка,

но това да направя,

нали е човешко!

Как някога да узная дали

в слънце ще се превърнеш от мраз

и знача ли нещо за тебе днес аз.

Хора,

през август месец разбрах

в живота ми две важни неща –

колко може още да бъда

и в какво се превърна

тя за мен на света.

Да, едното от тях е

дали си отивам,

но не от това

сега не заспивам.

Очи ли затворя – пред мене е Тя.

И не винаги ще намирам слова,

каквито аз искам върху листа да оставя

и после в болката моя да се забравя.

Не ще мога живота мой

да върна отново, за да опитам

да се превърна в Твой.

Но това и не трябва да правя аз.

Всяко нещо си има свой час.

И сигурно съдба друга 

пак ще има всеки от нас.

Защото ние сме хора различни

и, може би, тогава

друг ще обичаме.

Но, ако мога, аз ще опитам

и в обич към теб пак ще се вричам.

Твое “Бъдеще” кой е –

не искам да знам.

За човек като мен в любовта

има само “минало” и “сега”.

Затова просто от сърце ти желая

“Бъди, мила, щастлива

тук или там!”

Знаеш ли, мила?

Написах горните думи

и по навик погледнах небето.

Звездите красиви видях

и за сетен път аз разбрах

колко Хайям е бил прав!

Адът и раят са само в сърцата,

а те са у нас – на Земята...

Там, в небето безкрайно,

ще срещаш само звезди.

Най-омайната от тях,

за мене която си Ти.