6.02.2011 г., 11:58

Да решим спора

774 0 1

Скарали се и се сбили

три врабеца лекокрили,          

седем свраки празноглави,      

девет врани черноглави.

Моля ви, сметнете вие,

колко птици тук се бият?

Броят трябва ми, защото

ще им поделя зърното,

за което  край стобора

още вчера пламнал спорът.

 

Казвате, деца: - На ТРИ

РАВНИ купчинки дели!

Идеята ви е отлична,

но не е съвсем логично,

равни дялове да дам.

Пак ще пламне боят там!

Знам, че няма да е лесно,

ала ще поделям честно.

Малки са врабците. Жалко!

И са ТРИ  пъти по-малко

от отбора черни врани

ТРИ пъти, по Три събрани.

А пък свраките кресливи,

да са здрави, да са живи,

повече са от врабците,

но по-малко са, горките,

от отбора черни врани –

воини смели и отбрани.

Затова така желая

общия им сбор да зная.

Искам да съм справедлива,

да греша, деца, не бива!

Докато течеше спора,

се промъкнах до стобора,

и зрънцата преброих

СТО ТРИДЕСЕТ И ТРИ открих.

Я, кажете ми сега,

как да им ги поделя!

Всеки да си има дял -

точна част от сбора цял?

Двайсет и едно зрънца

на кой отбор да дам, деца?

Зърна - четирдесет и девет

кои бойци ще си поделят?

Купче с шестдесет и три

кому да дам, кажи ми ти! 

Нека няма тук сърдити!

Нека радостни и сити

този кървав бой да спрат,

с песен да се разделят. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...