27.07.2005 г., 21:56

Да сме заедно

1.3K 0 2
Обичаме се, но не можем да бъдем заедно-
игра такава има в любовта.
Един от другия избяга,
но не по своя воля и мечта.
Дните бавно се топят,
със самота и болка изпълнен е денят.
В нощта тайно те са двама,
но е само сън...
На сутринта само споменът остава!
Сълзи горещи раждат се от две очи
и мисълта когато бяха двама-
за отминалите дни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ОТКРОВЕНИЯ е сайт за литература...а не ученически бележник и борба за оценки.Най-важното нещо за изкуството е критиката.НИКОЙ не трябва да се обижда..а да се учи от нея!Никой не се е родил поет..а като гледам тук...16г незавършили училище,без знания по елементарен правопис...се борят за елитни ПОЕТИ..и се сърдят,че не ги признаваме...ГОРКО на литературата утрешната...българската!!
  • Не знам кой ти е писал 2,но така подадено стихотворението да го четем...не докосва.Няма правилен изказ...объркан словоред..не става ясно какво е любовта..игра,мечта раздяла..липсва движение на мисълта!Ако го преработиш..би могло да стане стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...