Да те забравя искам и като помен
със есен те заравям в своя ден.
Прогонвам мислите след птиците,
а те се връщат пак при мен.
Да те забравя искам в нощите,
които изсветляват като ден,
със приказнато на очите ми,
до болка влюбени във теб.
Да те забравя искам, а мелодия
прастара, като вчерашния ден,
ме връща пак към теб необяснимо
и пак ми шепне думи за любов.