Хей! Ела! Ще те водя
към моите тъмни блата
със печални върби
и извадени корени,
в брегове с
гъсти наноси
с тежък мирис
на гнило. Ела!
Ще завържем моторите
до онези стобори,
над които е сякаш полегнала
гъста мъгла.
Ще потъваме тихо.
Ще ни дърпат от дъното
в празни посоки -
уж прозрачна вода,
а до глезен потънали в кал.
И ще вярваме - аз поне -
че след скритата в дъното пропаст,
там, оттатък блатата,
разсъмва прохладна гора.