Натъпках мислите си в куфар стар
и дадох си почивка -
любов и чувства на кантар
уморих се да поискваш...
Какво си взел - какво съм дала...
Кой каквото може!
За теб оставам "неразбрала"-
за мен си: "пази Боже"!
Метнах делници на рамо -
за месец ще ме няма...
И недей да мислиш само,
че от тебе бягам.
Дори да е така, не смея
пред Бог да си призная,
че дадох клетва да живея
и с теб да съм до края!
Сега съм в отпуск - и добре е,
че някой е измислил
възможност малка "да се скрие" -
във пълния ù смисъл! :-)
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени