Далече
Сън ли бе? Или мечта?
Открадна я от мен в нощта.
Не беше грешка - целувката ти подарявам...
Ти искаш като слънце да те озарявам.
Ала къде си? В нечий друг живот?
На километри и пак си слънчев сноп.
И нима все още се обичаме?
Не вярвам, дори да се заричаме!
Химикалът ми не пожела да пише,
Щом думите ми лееха се като бях момиче.
Сега пораснах, вече съм голяма
И химикалът пише, ала думи вече няма.
Болката превърна ме във рана,
А дупката в сърцето ми е вече яма.
И щом любовта я няма вече,
Защо си липсваме, щом сме далече?
Открадна я от мен в нощта.
Не беше грешка - целувката ти подарявам...
Ти искаш като слънце да те озарявам.
Ала къде си? В нечий друг живот?
На километри и пак си слънчев сноп.
И нима все още се обичаме?
Не вярвам, дори да се заричаме!
Химикалът ми не пожела да пише,
Щом думите ми лееха се като бях момиче.
Сега пораснах, вече съм голяма
И химикалът пише, ала думи вече няма.
Болката превърна ме във рана,
А дупката в сърцето ми е вече яма.
И щом любовта я няма вече,
Защо си липсваме, щом сме далече?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
