DuDe7o (Диана)
18 58
28.07.2007 г., 15:07 ч.

Далече 

  Поезия
1026 0 4
Сън ли бе? Или мечта?
Открадна я от мен в нощта.
Не беше грешка - целувката ти подарявам...
Ти искаш като слънце да те озарявам.

Ала къде си? В нечий друг живот?
На километри и пак си слънчев сноп.
И нима все още се обичаме?
Не вярвам, дори да се заричаме!

Химикалът ми не пожела да пише,
Щом думите ми лееха се като бях момиче.
Сега пораснах, вече съм голяма
И химикалът пише, ала думи вече няма.

Болката превърна ме във рана,
А дупката в сърцето ми е вече яма.
И щом любовта я няма вече,
Защо си липсваме, щом сме далече?

© Диана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Суперско е! А последните 2 реда просто са разбиващи!
  • аууу страшно е!!!
  • Страхотно е, особено последните два реда. Думите са толкова малко, а казват толкова много... Едно от любимите ми стихотворения, които си писала ти... А аз съм чела доста
  • Хареса ми!!!
Предложения
: ??:??