далечна любов
Измислих те,
за да не съм самотна.
Създадох те,
за да ми бъдеш светлина
и всеки миг го украсих стократно,
за да повярвам, че не е лъжа!
И невъзможното превърнах във възможно.
И влях любов там, където може би не е дошла.
О, колко сила има във човешкото сърце тревожно
и колко обич непонятна за света...
Но ти не си измислица.
Ти съществуваш и там е най-голямата беда,
защото в мислите ми тържествуваш,
във сънищата и в нощта.
Да, теб те има,
но си толкова далече от мен и от реалността...
Да имах силата на малкото човече,
което върши чудеса, с радост бих отнесла те далече,
на някой остров с теб да съм сама.
ОБИЧАМ ТЕ!!!!!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димитров Всички права запазени
