4.09.2013 г., 22:03

Дали

917 0 15

Дали съм българин? Дали,

че казвам се Исмаил Али?

Такава мисъл ме терзае

и път в чужбина ми чертае.

 

Провокативно питах най-напред

държавник, политик напет.

Щом чу той мойто име,

,,Нямам време, остави ме!'' -

Бързо рече и отсече -

,,Ти май си турчин, бе човече!

Щом нямаш -ов и -ев

ти българин не си тогава!

Живей на тръни и без кеф

във собствената си държава!''

Ванюша, Серго и Андрей -

в Русия бягай! Там живей!

Димитьр, Георги, Никофор -

не сте славяни, ни тракийци,

приличате на византийци!

 

Тук името народност прави

и българи са само

Аспарух, Кубрат и Слави!

 

Но каквото и да става

във сбърканата ни държава,

сърце пламти, душа изгаря

за родната страна, България!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В исторически план "крушката винаги си има опашка". Ще заема неутрална позиция по отношение на последните 163 години във взаимоотношенията на българо-турската и турско-българската политики, от които обикновения гражданин и на двете държави страда, и за да не се налага да пиша статия, за тези, които желаят пускам линк, на който са публикувани писма и документи от Васил Левски, мисля, че и двете страни, и народности има какво да си припомнят и научат от него: http://www.vasil-levski.org/
  • Мариела , Ани,благодаря ви,че се отбихте и споделихте!
  • Сетих се за финала на Време разделно, как отчето в едната ръка стискаше чалмата, в другата кръста... Това е сигурно много труден душевен процес на самоопределяне и един от най трудните кръстопъти, на който можеш цял живот да останаш. Поздравявам те за пътя и затова, че го споделяш!
  • Името не те прави повече или по- малко българин... Важно е какво чувстваш в сърцето си... Поздрав за стихотворението!!!
  • Татко пък казваше, че всичко е пропаганда, навсякъде има добри и лоши хора... А държавата ни май за всички е мащеха..
    Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...