Дали
Дали съм българин? Дали,
че казвам се Исмаил Али?
Такава мисъл ме терзае
и път в чужбина ми чертае.
Провокативно питах най-напред
държавник, политик напет.
Щом чу той мойто име,
,,Нямам време, остави ме!'' -
Бързо рече и отсече -
,,Ти май си турчин, бе човече!
Щом нямаш -ов и -ев
ти българин не си тогава!
Живей на тръни и без кеф
във собствената си държава!''
Ванюша, Серго и Андрей -
в Русия бягай! Там живей!
Димитьр, Георги, Никофор -
не сте славяни, ни тракийци,
приличате на византийци!
Тук името народност прави
и българи са само
Аспарух, Кубрат и Слави!
Но каквото и да става
във сбърканата ни държава,
сърце пламти, душа изгаря
за родната страна, България!
© Исмаил Али Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
В исторически план "крушката винаги си има опашка". Ще заема неутрална позиция по отношение на последните 163 години във взаимоотношенията на българо-турската и турско-българската политики, от които обикновения гражданин и на двете държави страда, и за да не се налага да пиша статия, за тези, които желаят пускам линк, на който са публикувани писма и документи от Васил Левски, мисля, че и двете страни, и народности има какво да си припомнят и научат от него: http://www.vasil-levski.org/
-
Мариела , Ани,благодаря ви,че се отбихте и споделихте!
-
Сетих се за финала на Време разделно, как отчето в едната ръка стискаше чалмата, в другата кръста... Това е сигурно много труден душевен процес на самоопределяне и един от най трудните кръстопъти, на който можеш цял живот да останаш. Поздравявам те за пътя и затова, че го споделяш!
-
Името не те прави повече или по- малко българин... Важно е какво чувстваш в сърцето си... Поздрав за стихотворението!!!
-
Татко пък казваше, че всичко е пропаганда, навсякъде има добри и лоши хора... А държавата ни май за всички е мащеха..
Поздрав! -
Ани,аз сьщо!Ето един сюжет за разказ!
-
През една юлска нощ на 1970 година нахлуха в стаята ни вьорьжена група активисти на т.н.вьзродителен процес.И понеже баща ни упорстваше ,те започнаха да го бият пред очите ни.Неистовия плач на неврьстните три деца,и страха му за нас го накараха да подпише някяква декларация,която насилниците искаха.Още помня погледа му ,в който се четеше и зов за помощ и неописуем страх за семейството си.Есента отидох на училище в друго село и когато учителката ме попита за името,а аз отговорих,че не знам,/Исмаил ме беше страх да кажа,а новото име наистина не го знаех/целият клас прихна да се смее.Все едно вряла вода изсипаха по главата ми.Баща ми започна да се ,,налива''с вода,получи перитонит и след няколко години ни напусна завинаги
Таня,Раде,Ани,Валя,Виктор,Кети,Вальо,Манипулирам ,Краси БЛАГОДАРЯ ВИ!Разплакахте ме! -
Поздрав и от мен!Много просто и човешки си го казал.Жалко е,че изобщо стои такъв въпрос!
-
По-патриотично нещо никога не съм чела! Стискам Ви ръката, с най-голяма почит! Поздрави, М.
-
Поклон доземи!!! Горещо те прегръщам, приятелю! Най-топли поздрави!
-
Браво, братко българино!
-
Аз пък съм Виктор - руснака от както се помня. А след промените ми лепнаха и етикета комунист отгоре на всичкото. Тук в Америка съм си баш на мястото. Тук всички сме от някъде.
А в малка България си абсолютно прав, че за българин никой не признават от пуста бай Ганьовщина и тъпоумие.
Исмаиле, аз с Азра работя, със Сергеи съм приятел, с Анахид съм другарче а Асан ми изкова страхотен нож когато бях малък. Децата ми с корейци другаруват, с китайци и негри ходят на училище.
Обичам си и аз България и ако и ти Исмаиле я обичаш Алах да те благослови ако в него вярваш или Господ да те поживи ако пък вярваш в него. За мен разлика между тях двамата няма. -
Харесах!
-
Това какъв си по етническа принадлежност не е толкова важно!По–важно е какъв човек си!Вярвам, че никой в България не е негативно настроен към етническите турци у нас.Вие до голяма степен сте по–човечни,защото сте изстрадали не по–малко от нас!А стихът ти ми хареса...
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
