4.09.2013 г., 22:03

Дали

916 0 15

Дали съм българин? Дали,

че казвам се Исмаил Али?

Такава мисъл ме терзае

и път в чужбина ми чертае.

 

Провокативно питах най-напред

държавник, политик напет.

Щом чу той мойто име,

,,Нямам време, остави ме!'' -

Бързо рече и отсече -

,,Ти май си турчин, бе човече!

Щом нямаш -ов и -ев

ти българин не си тогава!

Живей на тръни и без кеф

във собствената си държава!''

Ванюша, Серго и Андрей -

в Русия бягай! Там живей!

Димитьр, Георги, Никофор -

не сте славяни, ни тракийци,

приличате на византийци!

 

Тук името народност прави

и българи са само

Аспарух, Кубрат и Слави!

 

Но каквото и да става

във сбърканата ни държава,

сърце пламти, душа изгаря

за родната страна, България!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В исторически план "крушката винаги си има опашка". Ще заема неутрална позиция по отношение на последните 163 години във взаимоотношенията на българо-турската и турско-българската политики, от които обикновения гражданин и на двете държави страда, и за да не се налага да пиша статия, за тези, които желаят пускам линк, на който са публикувани писма и документи от Васил Левски, мисля, че и двете страни, и народности има какво да си припомнят и научат от него: http://www.vasil-levski.org/
  • Мариела , Ани,благодаря ви,че се отбихте и споделихте!
  • Сетих се за финала на Време разделно, как отчето в едната ръка стискаше чалмата, в другата кръста... Това е сигурно много труден душевен процес на самоопределяне и един от най трудните кръстопъти, на който можеш цял живот да останаш. Поздравявам те за пътя и затова, че го споделяш!
  • Името не те прави повече или по- малко българин... Важно е какво чувстваш в сърцето си... Поздрав за стихотворението!!!
  • Татко пък казваше, че всичко е пропаганда, навсякъде има добри и лоши хора... А държавата ни май за всички е мащеха..
    Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...