Ден след ден... Народът ни във
грехове потъва, в разруха тъне
нашата земя, оглозгват я, а ние
траем от страх да не изчезне тя.
Но всъщност помагаме на злите,
на тези дето нямат доблестта
да се опълчат на парите...
за тях те са манна на Света.
Търпи Народът... болката не знае!
Но някои ден в тъга ще заридае
къде изчезна, родна стряха...
и защо героите за нея те умряха.
Плачи сърце. И ти, душице, боледувай,
за туй че няма вече добрина...
по-лесно, казват, лошото се прави,
доброто не струвало Парà.
© Ангел Всички права запазени