16.09.2006 г., 17:25

Дали...

1.2K 0 9

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Дали и другите са като нас?
Когато им се иска... да не могат...
Да нямат насаме дори и час,
че пред децата как ще се "таковат"?

Дали и те случайно през нощта
накрая, щом съседите утихнат
със дланите стаяват си дъха,
когато им се иска да извикат?

Дали заспивайки един до друг
в главите им танцуват "задни" мисли?
Ала Морфей клепачите на пук
затваря им, преди да станат близки?

Дали и другите са пълен пас?
От влюбен мъж и влюбено момиче 
в живота да мутират като нас,
превръщайки се в братче и сестриче?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно, особено когато е преживяно.
  • Смайваш ме с тънкото си чувство за хумор !
  • хи-хик*

    смела жена!
    с невероятно чувство за хумор*
  • Много ми хареса ми поредното ти откровение, Гери!!!
    Поздрави!!!
    Искам да питам Маичка - Там най-отгоре няма ли точка за ограничение на възрастта? Мили дечица, когато пораснете ще разберете много от тези истини и няма да си задавате тези въпроси. Наслаждавайте се на живота докато ви е един купон. Пък после, когато станете на нашите години ще говорим.
  • Все пак да не забравяме, че "Които иска - търси начин, а който не - търси причини!" Шегувам се, хора!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...