28.01.2007 г., 3:31

Дали...

1.2K 0 3

Дали...
Да ти напиша стих... дали...
Не знам такива дивни рими...
Как думите са твърде бедни...
Ний Бедни сме... за тази Красота


Дали...
Мелодия най-нежна с Тебе нека посветя
Дори Орфей не може да изпее песента ми 
А струните от арфа биха били груби
Тъй Груби сме... пред тази Красота


Дали...
Паметник велик да ти издигна...
Като Тадж Махал край Джаменските води
Но руши се всичко... не и Любовта
Любов ли си... над тази Красота
 


Дали...
Нарисувал бих те на картина...
Уви... палитрата ми - твърде бедна...
И четката  оставена самотна...
Самотна ли си... с тази Красота... 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...