Мисъл подир мисъл,
Дума след дума,
Питам се има ли смисъл
Да вярвам в тази заблуда?

Мисля и отговор в себе си търся,
Но, уви, все не го откривам,
Не знам какво аз чувствам –
Дали те обичам или мразя и презирам…

Не – да мразя аз не мога,
Така и не успях да се науча,
Затова все страдам –
Това що искам никога не ще получа…

Но що за обич е това?
В нея няма огън, жар,
Има само мъка и тъга,
Сякаш е една безмълвна твар.

Това ли аз заслужих,
Това ли искаше да сториш?
Е, успя! Но и аз те забравих,
За прошка – не, недей да ме молиш!