В съня пристъпваш нежен, мълчалив...
Дали е сън? Недей, не ме събуждай,
целувай ме, докосвай ме и миг красив
ми подари... Не искам да се будя...
Попила страстите, нощта е (пълнолунна)
и всяка фибра в мен за теб гори.
Ела, вземи ме и нека безумни
нощта полудяла превърнем в искри.
И нека от тази любов да боли,
и нека от страст полудеем,
искай ме, искай... до край ме вземи
и с времето нека се слеем...
И нека минутите спрат да вървят,
сърцето часовник да стане,
в ритъм любовен да пулсира мигът
в тази нощ нека няма забрани...
Сънувам ли?... Не, недей ме буди...
Сърцето (часовник) не иска да знае.
Усещам дъха ти... в целувка гори,
сънувайки с теб ще се слея в безкрая...
© Биляна Битолска Всички права запазени