Дали ще се завръщам... пак, и пак...
Навързана верига са годините
и стягат се във обръч мойте дни.
Едва прохождащи, но доловими са
моментите на старост и сълзи!
Дори и да си казвам, още рано е,
(и тъй, от гордост, на годините напук)
приличам на дете, макар и странно е,
(така ми казват, гледат ли ме в гръб)!
Но струните на живото ми тяло,
пресипнали, проскърцват всеки път.
Косите ми белеят (не от старост) -
напомнят ми, че тръгвам си от тук!
.............
Ще мога ли по пътя си след мене
трохички да оставям, за следа?
Дали ще бъдат мойто огледало?
Ще се завърна ли отново
след смъртта?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
Прегръщам те и черпя от твоята сила колкото мога,Ани!
