agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 617
26.06.2009 г., 13:19 ч.

Дано... 

  Поезия
426 0 6

   

 

Въпрос:  - Коя съм аз? -

- Аз цялата съм болка...

- Защо? - За теб, за нас.

- Какво направих толкоз?!

- Ти - нищо, но в захлас

изгубих се, пропих се с гордост

и чувствата ти в страх затрих...

и без да разбера

                   в "прикрита подлост"

я смачках -

                  красивата ни приказка убих...

- Е, и...?!

- Душата ми е факел жив - 

гори фалшивото достойнство,

плачът ми, пак, е нежно див -

със мен е ангелското войнство...

а аз ридая с глас:

- Дано в сърцата ни възкръсне

по-чиста обич в този час!... 

защото инак ще се пръсна...

И моля се на Господ да прости.

- Прости ми, моля те, и ти! -

Отново ме кори, но ме търси,

ядосвай ми се, но ме намери.

Отново се бори, отново ме спечели...

Като приятел ме опознай и ме прегърни....

И с твоята нежност ме промени...

Но... Моля те, никога вече...

не ме губи!....

 

 

15-16 октомври 2001 г.

 

 

   

    

© Агапея Полис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??