Дано...
Въпрос: - Коя съм аз? -
- Аз цялата съм болка...
- Защо? - За теб, за нас.
- Какво направих толкоз?!
- Ти - нищо, но в захлас
изгубих се, пропих се с гордост
и чувствата ти в страх затрих...
и без да разбера
в "прикрита подлост"
я смачках -
красивата ни приказка убих...
- Е, и...?!
- Душата ми е факел жив -
гори фалшивото достойнство,
плачът ми, пак, е нежно див -
със мен е ангелското войнство...
а аз ридая с глас:
- Дано в сърцата ни възкръсне
по-чиста обич в този час!...
защото инак ще се пръсна...
И моля се на Господ да прости.
- Прости ми, моля те, и ти! -
Отново ме кори, но ме търси,
ядосвай ми се, но ме намери.
Отново се бори, отново ме спечели...
Като приятел ме опознай и ме прегърни....
И с твоята нежност ме промени...
Но... Моля те, никога вече...
не ме губи!....
15-16 октомври 2001 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
Това ме радва..Усмивки!
