Дано...

1.05.2013 г., 19:18 ч.

Поезия

457 0 2

ДАНО...

Отстъпих в спора.

Ще ме помнят внуците

като загубил и това сражение...

До днес вървях със стиснати юмруци

и другите отстъпваха пред мене.

До днес бях яростен и в спор, и в битка,

все в настъпление и все нагоре,

за мен морето бе до пояс плитко.

А ето че сега отстъпих в спора...

Да, аз бях прав и истината – моя,

и имах силни доводи, и тежки,

но замълчах.

Така загубих боя.

Дали бях слаб?

Или направих грешка?

Така ли ще е отсега нататък?

Довчера пръв, от днес ще бъда втори?

Не знам!

Но се натрапва извод кратък:

не ми се води бой, не ми се спори...

Не ми се губи време да доказвам,

че истината всъщност крачи с мене.

Дали животът с мъдрост ме наказва?

Дали е старост?

Или примирение?

Навярно е!

И днес отстъпих в спора,

макар с усмивка тънка и лукава.

Не искам да воювам, да се боря...

Дано да е, защото помъдрявам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ivelinage2 (Ивелина Симеонова)

2013-05-02T22:45:15+03:00

Уморяваме се! Нещата в живота се повтарят, знаем от самото начало какъв ще е краят...,а това е мъдрост... Значи уморена мъдрост!
valqka (Валентин Василев)

2013-05-02T10:31:56+03:00

Отстъпиш ли крачка - две, може би се готвиш за скок!