23.01.2013 г., 7:50 ч.
Дано поне...
ДАНО ПОНЕ...
Погребан под взривени небеса,
удавен в кръв,
разстрелян на площада,
векът на атомните чудеса
умря – завинаги и без пощада.
Един горчив и безнадежден смях
до плиткия му гроб го съпроводи
и никой над нетленния му прах
с букет увехнали цветя не ходи.
И не звучи тържествен реквием,
и никой миналите дни не слави – ...
Погребан под взривени небеса,
удавен в кръв,
разстрелян на площада,
векът на атомните чудеса
умря – завинаги и без пощада.
Един горчив и безнадежден смях
до плиткия му гроб го съпроводи
и никой над нетленния му прах
с букет увехнали цветя не ходи.
И не звучи тържествен реквием,
и никой миналите дни не слави – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валентин Чернев Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
