2.09.2006 г., 11:47 ч.

Дано спре да боли 

  Поезия
609 0 6

От болка пулсирам

не виждам

не чувам

усещам

разбирам

и пак... съществувам...

Очите ми парят

нозете ми тръпнат

вратите разтварям

но думите глъхнат

да стана не мога –

къде да избягам

съдбата си строга

приемам да страдам.

Когато страха ми

обгърне снагата

животе прости ми

продавам душата

и нямам ни блясък

ни радост, ни сили

предавам се с крясък

          Дано спре да боли...

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??