Поглед отправих към свойта душа
с всички потайности скришни...
олющена от времето кукла
кратък плач, детски въздишки.
Пътувах из нея, все по навътре...
предучилищна, нови крила,
после проблеми квартирни
хазяи неразбиращи детска игра.
Влюбеност кратка, първото коте,
филия с масло ръсната с малко пипер,
пионерките като основна обувка
лъснати в черно с искрящо бомбе.
Алианс в паралелка по френски...
родителски спешен контрол.
Далечна химера...вероятно погрешна
за туристически бъдещ фасон.
Младежки и всякакви спънки,
любови прииждащи с рани различни.
Копнежно разхвърляни брънки...
първа целувка, разочарования лишни.
А после най дивната есен...
с най топлата мъжка десница.
Орисница написала нашата песен
разказваща за щастлива звездица.
Търкулва съдбата колелото си живо
подрежда, тъкми и преплита...
възли затяга най-услужливо...
в нашите пътища влита.
Стаена във скритата чакра
душата побираща личните драми
съдбовно търпи без отплата
рани от грешни прегради.
Нейният свят...скрит си остава,
но изцяло съхранен и любим.
Красотата обгрижена с мяра
болката тества без грим.
Жертвена... с величие нежно
свива се, ражда се или умира.
Сила към нея непрестанна се влива
душичката наша всичко побира.
Като феникс разперил криле,
като кълн пробил каменистата почва,
скъп дар съхранил светове...
с честота древна, но винаги точна
© Валя Сотирова Всички права запазени