Дар от брезата
ДАР ОТ БРЕЗАТА
Лист от брезата, вече пожълтял,
със вятъра нощес е долетял.
На моя стол видях го да лежи,
унесен в сладък сън - сън на мечти.
Ех, кратко лято, пак си отлетяло!
Пътуваш може би със ято бяло.
А аз отпивам глътка от кафето
и мисля за това листо, което
край мене цяло лято е живяло -
танцувало, лудувало и пяло.
Защо не съм го чула, ни видяла?!
Навярно тя - брезата, е разбрала.
И за да стопли моето сърце,
изпратила ми своя лист - дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
