Сутрин рано най-добре се чува,

съседът как пробива със мерак,

дупчи ми в глава или ми се струва,

а и упорито псува тоз простак!

Ставам сънен - няма как,

в банята се озовавам,

но ето, че дочувам пак...

някой пръцка, но не съм - признавам!

През шахтата се чува всичко,

а тънки също са стените,

Чувам леля Мими, Сашо, Митко,

събудени са също те горките!

И всеки недоволства тайно,

коментира поетажно,

но никога тъй явно -

културата не дава, туй е важно!...

И ето, асансьорът не работи,

нали е стар - чупи се през ден!

И слизам на бързи обороти,

и други тичат по стълбите със мен!

Пред колата - вечната традиция,

някой спрял е във вратата,

няма смисъл да викам и полиция -

единствено на книга са правата!...

А следобед, като се прибирам

чудна гледчица намирам!

На етажното пространство...

нещо ухае безобразно!

Вкъщи влизам, сядам на дивана,

но ето трябва пак да стана -

някой чука на вратата,

сякаш откраднали са му душата!

Леля Кичка със паничка

моли ме за малко захар,

че е стара тя, самичка,

но кекс ще прави за децата!...

На терасата излизам, дрехите събирам,

но чудно нещо върху тях намирам -

комшийката отгоре поливала си е цветята

и изсъхнали са вече от калта петната!

Тъкмо да се прибера и зървам

мъничка торбичка със боклук!

Как пък мойта не "изтървам"

и я хвърлям в кофата на пук!?

Но ето, ремонтът продължава,

вече на деветият етаж!

Нищо, много не остава -

още десет! Казвам си "Кураж!".

Морен лягам си в кревата,

зачитам книга преди сън,

но над мен с краката

тропкат токчета - ще припкат скоро вън!

Заспивам някак си едвам,

но дискотеката започва!

Нямат тези хора срам,

практика им е порочна!...

Не, че се оплаквам! Не!

На село си е най добре,

но нивите нали продадох -

ще търпя! "Гражданин" звучи добре!

По - хубаво си е в града!

нали съм гражданин от село,

ще стискам зъби!

Тука ще умра! Да се връща някой пак на село де се е видело!?...