***
***
Докато се питаме какво не ни е в ред,
какво за Бога все се обърква,
докато си вечно със нещо зает,
докато стресът не ни побърка.
Докато сърбаме бавно супата
от минали глупави грешки,
а в средата на къщата струпани
мълчат остарели копнежите ни.
Докато започнат да ни тревожат
децата с големи проблеми.
Докато не си наложим
да решаваме всичко навреме.
Докато броим изморени годините,
които все по-бързо минават
и откриваме някъде скритата
в душите ни мъдрост и зрялост...
Докато всичко със теб ни се случва
преднамерено или случайно -
ще съм вече напълно научила
Обичам те силно и трайно!
КРИ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Всички права запазени
