Събудих се, а теб те нямаше!
Слънцето нежно пак ме приканваше със своите лъчи.
Къде са, мили, твоите очи?
Нима от мен ти си отиде
и така жестоко ме предаде?...
А беше снощи тъй различен, нежен. Каза ми,
че ме обичаш, а днес те няма...
Защо отвори, мили, в мен такава рана?...
И отпивам аз от кафето, тъй горчиво, сякаш пия своите сълзи...
И цигарата гори, димът вае твоите нежни черти...
Мили, къде си?
Лутам се така невзрачна, навън е ден,
а душата в мен е мрачна...
Телефонен звън звучи в тишината...
Дали си ти? Защо залъгвам се аз самата?
"Мила, аз съм, отлетях по спешност, ще си дойда утре.
Без теб
струва ми се цяла вечност!"
Радостта ми е голяма, че не било раздяла...