12.01.2020 г., 8:14

Ден блажен

950 0 0

Прекрасно слънчево небе

тревичка мека, хълм зелен

вървим си двама за ръце

из планинския терен.

 

И съзерцаваме във тишина

необятната красота-

природа дивна и спокойствие навред

забравяме тревогите, крачейки напред.

 

Попиваме блажени тази светлина

и наслаждаваме се с усмивка на уста

на въздух чист, простор и красота,

които стоплят нашата душа.

 

Мечтаем времето да спрем

да се слеем със мига, да продължим

да бродим по тази приказна земя

да бъдем Тук и Сега в едно с Радостта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Трендафилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...