Денят за равносметка
До днес не съм на 35 години...
Но утре ще настъпи неизменно...
Уж млада съм, а толкоз време мина...
Къде отиде, и защо тъй неусетно?
До вчера сякаш с кукли си играех,
девойка бях, красива и желана...
За мъжките сърца в краката си, нехаех,
избирах и лудувах със когото пожелаех...
Рожденният ми ден... Денят за равносметка.
Денят, за който искам да е зачертан,
на всички календари със мастило черно,
а който иска... мога да му го продам.
Подарък за рожденния си ден не искам.
Аз искам само младостта...
За бога, този ден е толкова подтискащ,
и нищичко не мога аз да си спестя...
Не ме успокоява колко съм постигнала,
а всичките мечти, пропуснати по пътя,
възможности, които съм отхвърлила,
сладостта на непознатото пропуснала да вкуся...
***
Но, всъщност... не това е важното.
Старея, като всички хора...
Само децата моя радост са,
и ти - до мене за опора...
Нали ще продължиш до мен да си,
и да споделяш мъката и радостта,
и да целуваш мъничките бръчици,
останалия спомен от смеха?...
Дали след още толкова години,
ще искаш да държиш ме за ръце,
ще ходим пак на наш`та пейка в парка,
ще ме гледаш пак с притихнало сърце?
Приемам всякакви предизвикателства,
да съхраня сърцето младо...
И зная, че при всички обстоятелства,
ще имам твойто за награда...
Но утре ще настъпи неизменно...
Уж млада съм, а толкоз време мина...
Къде отиде, и защо тъй неусетно?
До вчера сякаш с кукли си играех,
девойка бях, красива и желана...
За мъжките сърца в краката си, нехаех,
избирах и лудувах със когото пожелаех...
Рожденният ми ден... Денят за равносметка.
Денят, за който искам да е зачертан,
на всички календари със мастило черно,
а който иска... мога да му го продам.
Подарък за рожденния си ден не искам.
Аз искам само младостта...
За бога, този ден е толкова подтискащ,
и нищичко не мога аз да си спестя...
Не ме успокоява колко съм постигнала,
а всичките мечти, пропуснати по пътя,
възможности, които съм отхвърлила,
сладостта на непознатото пропуснала да вкуся...
***
Но, всъщност... не това е важното.
Старея, като всички хора...
Само децата моя радост са,
и ти - до мене за опора...
Нали ще продължиш до мен да си,
и да споделяш мъката и радостта,
и да целуваш мъничките бръчици,
останалия спомен от смеха?...
Дали след още толкова години,
ще искаш да държиш ме за ръце,
ще ходим пак на наш`та пейка в парка,
ще ме гледаш пак с притихнало сърце?
Приемам всякакви предизвикателства,
да съхраня сърцето младо...
И зная, че при всички обстоятелства,
ще имам твойто за награда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
