9.08.2009 г., 21:44

Дете на килограм

1.1K 0 5

Знаеш ли как се чувствам?

Запитвал ли си се дори

как съм и защо не пускам

мечтата си да отлети?

 

Питал ли си се какво е да си като мен,

отритнат, изоставен от света?

Почувства ли се днес смутен,

питайки се за това?

 

Знаеш ли какво е да си сам?

И в сърцето ти да има само пустота?

Да се чувстваш... дете на килограм?

Да живееш с приятел - самота?

 

Знаеш ли какво е да се търсиш,

без да знаеш има ли те въобще?

Знаеш ли какво е да пораснеш,

докато все още си дете?

 

Знаеш ли какво е да се бориш?

Да търсиш мястото си под небето?

Знаеш ли какво е да се молиш?

А да ти разбиват пак сърцето?

 

Поставял ли си се на мое място?

Замислял ли си се дори?

Помисли и ще ти стане ясно

защо не пускам мечтата си да отлети.

 

***

Без нея аз съм просто... нищо.

Тя в живота ме крепи.

Тръгне ли си, аз умирам.

Животът ми не струва без мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Знаеш ли какво е да се търсиш,
    без да знаеш има ли те още?
    Знаеш ли какво е да пораснеш,
    докато все още си дете?"

    Според мен това е финала!*

    Поздравявам те за мъдростта и таланта!
  • "Без нея аз съм просто... нищо.

    Тя в живота ме крепи.

    Тръгне ли си, аз умирам.

    Животът ми не струва без мечти!"

    Браво!Животът наистина не струва нищо без мечти.Дано твоите се сбъднат
  • Запази мечтата си дете и я превърни в реалност! С обич!
  • 6!!!!
  • Аплодирам те!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...