Дете на съдбата
Да съм обичана дойдох на този свят,
Но и тежки удари да понасям.
Да бъда наранена от не един поврат,
Да обичам, да мразя, да страдам.
С какви ли имена не ме наричат,
А собственото име така и не разбрах.
Родих се, за да ме обичат
И да ме мислят за светица, извършила грях.
Родих се, за да родя,
След време и аз да дам живот.
Родих се, за да горя
На клада заради истинската любов.
Не ме е страх нещата с истинските имена да наричам,
Но знам, че съм никоя хората да съдя.
Не ме е страх да обичам,
Да мразя и мразена да бъда.
Не искам за безгрешна да ме мислят,
и че не познавам болката и самотата.
Искам в мене да открият
Едно малко дете на съдбата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
)браво петяяяя много е добро
