ДЕТЕЛИНАТА
ДЕТЕЛИНАТА
"Махни се от поляната ни! Само я грозиш!
Такава си неугледна, неправилна и жалка!
Сега пък цивриш! Я да млъкваш! По-добре се виж!
Да порастеш такава - ти си просто откачалка!
Къде се е видяло някой тъй да се стреми
да бъде уникат, да няма втори като него!?
Огледай се наоколо - сред другите треви -
да виждаш друга някоя със по-голямо его?!
Ний всички детелини сме красиви, не спори!
Недей се оправдава! От сълзите ти ми писна!..."
Откъсна я едно дете, целуна я дори,
И взе я до сърцето си:
тя бе четирилистна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
