Детето
Седиш и гледаш небето,
красиво изглежда, нали?
Сега погледни към детето,
сгушило се между онези стени.
Одърпано и отчаяно гледа -
пред него кутийка, картон.
И чакаше детето смирено
някой да пусне малък жетон.
Премяташе зарчета бели -
животът му беше хазарт.
Поглеждаше към часовници спрели
и се надяваше да спечели милиард.
Играта все някога свършва
и връщаш се към реалността.
Така и детето се стресна,
когато край него премина жена.
Загледа я жално детето,
а тя само сведе глава.
Отново затвори очите си
и така прекара нощта.
Сънуващо блянове и разкоши,
неосъзнаващо какво се случва в света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катрин Валериева Всички права запазени
