Седиш и гледаш небето,
красиво изглежда, нали?
Сега погледни към детето,
сгушило се между онези стени.
Одърпано и отчаяно гледа -
пред него кутийка, картон.
И чакаше детето смирено
някой да пусне малък жетон.
Премяташе зарчета бели -
животът му беше хазарт.
Поглеждаше към часовници спрели
и се надяваше да спечели милиард.
Играта все някога свършва
и връщаш се към реалността.
Така и детето се стресна,
когато край него премина жена.
Загледа я жално детето,
а тя само сведе глава.
Отново затвори очите си
и така прекара нощта.
Сънуващо блянове и разкоши,
неосъзнаващо какво се случва в света.
© Катрин Валериева Всички права запазени
о, шумен и разгулен град
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена
аз виждам бедните деца
и обидата не заслужена,
по изнуренете лица!
СМИРНЕНСКИ.
Историята се повтаря, мило момиче и ти си написала за един гаврош.
ПОЗДРАВ за стихът ти и за доброто ти сърце!