cool92 (Катрин Валериева)
2 0
11.09.2009 г., 13:43 ч.

Детето 

  Поезия
477 0 1

Седиш и гледаш небето,
красиво изглежда, нали?
Сега погледни към детето,
сгушило се между онези стени.

Одърпано и отчаяно гледа -
пред него кутийка, картон.
И чакаше детето смирено
някой да пусне малък жетон.

Премяташе зарчета бели -
животът му беше хазарт.
Поглеждаше към часовници спрели
и се надяваше да спечели милиард.

Играта все някога свършва
и връщаш се към реалността.
Така и детето се стресна,
когато край него премина жена.

Загледа я жално детето,
а тя само сведе глава.
Отново затвори очите си
и така прекара нощта.
Сънуващо блянове и разкоши,
неосъзнаващо какво се случва в света.

© Катрин Валериева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти целият скован от злоба си,
    о, шумен и разгулен град
    и твойте електрични глобуси
    всуе тъй празнично блестят!

    Че всяка вечер теменужена
    аз виждам бедните деца
    и обидата не заслужена,
    по изнуренете лица!

    СМИРНЕНСКИ.

    Историята се повтаря, мило момиче и ти си написала за един гаврош.
    ПОЗДРАВ за стихът ти и за доброто ти сърце!
Предложения
: ??:??