Ти не помниш, мое малко детеq
каква радост донесе щом се роди.
И от родители, които не са добре
порастна красиво момиче с мечти.
Но помниш в празниците как бяхме
без пари, без подарък, но с топлина.
И може би тогава с теб разбрахмеq
че не можем да живеем без любовта.
Помниш ли първите ти невинни сълзиq
как търсеше утеха в моите прегръдки.
А аз бършех тайно мъжките ми очиq
сякаш нещо стоеше между две глътки.
А сега виждаш как се мъча да мога
да заместя грижите на твоя баща.
Да съм с теб в радост и в тревогаq
да помогна да изживееш младостта.
Честит рожден ден, Кати!
© Явор Перфанов Всички права запазени