Валери_Станков (Валери Станков)
1543 1014
28.07.2024 г., 19:38 ч.

Диагноза Поет 

  Поезия
208 4 5

ДИАГНОЗА ПОЕТ

 

Понеже изведнъж прописах проза,

тъй грохнах аз от тоя страшен труд,

че във приют за луди с диагноза! –

ме вписаха в графата „Много луд”.

 

Завързаха ме – във специална риза! –

във нея се е нервил Наполеон!

Неоценен бях в таз душевна криза –

да бяха дали барем и панталон!

 

Що доктори над мен се изредиха –

дори Хонорис кауза се вреди!

След визитацията съчиних два стиха,

но бях загубил форма от преди.

 

В съседния креват до мен – бай Ставри,

си бе забъркал чайче от липи.

Направо с мен реши да се изгаври! –

и всичките ми хапчета изпи.

 

Бай Ставри сетне стихове прописа! –

и каза: – Аз съм Шекспир! – от Бургас.

А аз лежах с потайната си мисъл –

какъв съм? – и какво ви пиша аз.

 

Сестрата ми заби една спринцовка –

във десния! – по-сексапилен бут.

Ако не бе тъй бърза, пък и ловка! –

щях да й кажа кой от нас е луд.

 

Във стаята – отляво – пукна Сталин.

Отдясно – Хитлер се самоуби.

Бай Ставри стана, лампата запали –

и каза: – Брат, ту би, ор нот ту би?

 

Намачках тъпата си епикриза –

и я изядох! – бях умрял от глад.

И вързах усмирителната риза! –

на тоя – покрай мене луднал! – свят.

 

Щом срещнете ме, боднал бяла роза

в ревера, стиснал в шепа вестник „Труд”,

да знаете, че спрях да пиша проза! –

и ме помнете с диагноза „Страшно луд”!

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??