Дивата омая

2.06.2006 г., 11:39 ч.

Поезия

611 0 2

Защо за мен си все болезнен спомен,
преплетен с душевната тъма.
Тъгата ме поглъща като огън,
а въглен е изгарящата самота.

Защо не виждам нищо,
а само чувствам и желая?
Защо ме гони като хищник
твоят поглед - дивата омая.

Устните са само лист хартия:
пиши каквото искаш върху тях.
Ще кажа всичко, само да те имам,
но не и, че ще срещна отново любовта.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.