ДЛАНИ
ДЛАНИ
В памет на Йорданка Денева
Скътала си в скрина нови дрехи, бабо?…
Черен плат и свещи, и обувки…
Да не чупиш на децата хляба…
И пришила кръста с двете букви…
Все докъсно стаята ти свети
и си носиш старото елече.
Спря да даваш някому съвети,
готвиш се за пътя си далечен…
Често плачеш. От какво е, бабо?
Дълго ли животът се живее?
Миналото вече помниш слабо,
бъдещето чакаш да изтлее…
Поеми правнучето си, бабо! –
Малкото да топли двете длани,
със които чупеше от хляба,
милваше невръстните ни рани!…
Днес сами си носим лек за болка.
С нож наежен хляба вече режем…
Ти закътай, бабо, по-дълбоко
топлина от дланите си нежни!…
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
