1.11.2011 г., 19:53

До безкрая...

1.2K 0 0

 

По пътя поела, не мога да спра напред все вървя...

Да те обичам е моя съдба, изгубена...

По пътя аз тичам, към тебе вървя, дано да те стигна...

Знай, ще те обичам докрай и сега чак до безкрая...

 

Звездите аз вечер самотна броя и гледам нататък...

Влюбена чак до полуда сега пак тебе чакам...

Дали ще се върнеш при мене, сега наум аз се питам...

Обречена съм да съм жива така, когато те искам...

 

И срещам аз хора с различни лица, край мене да скитат...

А търся те жадно в  море от сърца, разбити да бият...

Дали ще те срещна, аз питам нощта, къде да те търся...

И тихо посрещам отново деня към тебе пак тичам...

 

Къде си, любов, почти те достигам, към тебе вървя...

Ела и стопли ти мойта душа, за любов зажадняла...

Не ме търси дълго, аз съм тук и те чакам...

Ела и ме вземи ти цяла, сега да сме заедно чак до безкрая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...