До истина. Мъжът след Нея...
Прегриза думите.
Тръпчив ти бе пиедестала.
За ничие издигане
понякога излишни са крилата.
Навън е празно от претърсване.
А пулсът иронично тих,
в едно различно досбогуване
преглъща стария декор
на „Нея и Мъжът".
Отдавна преодоляваш себе си.
В очите и горчиш до бяло.
Най-много липсва ти
да знаеш,
че те нямат.
Разплиташ мислите припряно.
Различно е.
Растеш, когато падаш.
Очите й... очите й са сол.
Ти - раната.
Нави отново бримката.
Написа й...
Написа й, че може би
неделите ще помнят
... и вместо „двама ни" .
И вместо Хората.
И Нея...
А пъзелните дни,
сглобили многоточия,
са епилози. До истина.
Написа я...
Аплодисментите прегракнаха.
Това е.
И една тълпа. Един актьор.
Площад. Прозорец, но без стая.
Написа й... Солен е Раят.
И след парапета беше лесно.
Кратко.
Навън е плътно от осмисляне.
А пулсът парещо последно,
във своето двулично "до поискване"
преглъща стария декор -
„Мъжът след Нея".
© Киара Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поезия - дълбока до тъмно! Истинско потъване в красивото!
-
Великолепно!
-
Много!!!
-
Поезията в метафори рядко е разбирана от хората и много често критикувана по тази причина! Тук човек вижда нещо различно - пристан - като абстрактна картина, но с последователен сюжет! Наистина сполучливо! Поздрави!
-
Аплодисментите прегракнаха...
за да ти кажа - аплодисменти! -
Растеш, когато падаш.
При теб ми е различно!Много,много е хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
