До следващата крачка
Додето още креташ
и драпаш по земята,
надежда има още
да стигнеш до вратата.
Ключалката да счупиш.
Вратата да строшиш,
но пътя – до Звездите
пеша да извървиш!
Защото си на прага
и трябва само крачка,
самичък да направиш
до следващата крачка.
Където под Звездите
на цялата Вселена,
във джоба си да сложиш –
и Парис. И Елена!
Та пак да се изправиш!
И пак да си на крак,
макар да те наричат:
пройдоха и глупак.
Главата си да счупиш.
Перваза да строшиш,
но пътя – до Звездите
пеша да извървиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
