До следващата крачка

9.02.2024 г., 10:11 ч.

Поезия

163 1 1

Додето още креташ
и драпаш по земята,
надежда има още
да стигнеш до вратата.
Ключалката да счупиш.
Вратата да строшиш,
но пътя – до Звездите
пеша да извървиш!
Защото си на прага
и трябва само крачка,
самичък да направиш
до следващата крачка.
Където под Звездите
на цялата Вселена,
във джоба си да сложиш –
и Парис. И Елена!
Та пак да се изправиш!
И пак да си на крак,
макар да те наричат:
пройдоха и глупак.
Главата си да счупиш.
Перваза да строшиш,
но пътя – до Звездите
пеша да извървиш!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

popnikodimov (никодим попникодимов)

2024-02-09T11:50:18+02:00

Ако приемеш, Ревов, разбрах така:
... но пътя - до Звездите
пеша да излетиш.
Според мен по този път "пешачим" със скорост от друго измерение...