Добруджа, моя любов

19.12.2015 г., 20:10 ч.

Поезия » Гражданска

351 0 3

Добруджа, моя любов

Зимно утро. Бяла пелина.

Стъпките следи оставят

кристалите, зрънца от светлина

шепота на вятъра повтарят

Добруджа, потайна и красива

някъде далеч шумят крила

сякаш змей от приказки пристига

и търси своята любима в утринта

Обичам снежните простори

виелицата чукаща на моята врата

преспите изваяни, зимните неволи

на ледени висулки песента

Връщам се при теб когато ми е тъжно

когато ме боли разбитото сърце

дори когато лицето ти е снежно

ти пак ме приласкаваш, сякаш съм дете

Декември 2015

Варна

Гавраил

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2015-12-22T19:58:44+02:00

Благодаря ви за красивите думи с които ме докоснахте.Това беше най-голямата награда за предстоящите празници.На всички ви желая много щастие!!!
stoyna (Стойна Димова)

2015-12-20T15:05:09+02:00

Чудесна творба посветена на родния край. Докосна ме и ме развълнува!
Радвам се, че все още има такива българи!Поздрав от мен и нови творчески успехи,Гавраиле.Бъди благословен!
vega666 (Младен Мисана)

2015-12-19T21:15:18+02:00

Може би защото детето в нас копнее за своята недокрай изживяна детска зима, затова се случва описаното от теб в стихотворението ти, Гавраиле.
Хубави - завладяващи образи и силна носталгия по несбъднатостта. Поздравление за написаното!