Посветено, с усмивка...
Звъни часовникът,
звъниии, звъниии,
а някой още спи ли, спиии...
Заспали мигове
във себе си стаил...
Надигна се - миг-два,
да каже: Дааа.
И хайде пак - обърна се
на другата страна...
И пак захърка - за да не обърка...
той играта... и да смени
един от двата... щата.
Надигна се, кога ли?! Ам...
след пладне,
че на стомаха му
е нещо... гладно.
И слънцето, когато
вече ще захожда...
Добрутру! В шестнайсет... Рече го...
Да му се не знай!
То добър вечер станало е... вече!
© Нели Всички права запазени
усмихна ме!